автор: apostolicia

Бръшлянови клончета на решетка - те знаят всичко и са попили всички сълзи, като изповедници в малката килия, където седя, когато съм тъжна,
и лицето ми, иначе толкова светло, тук стои неподвижно и мраморно, очите гледат някъде отвъд – не бих затворила очи за нищо на света, а сълзите тежко се отчупват от клепача и политат надолу, удрят се в бузата и после пак политат, като нещастен случай с бънджи...