автор: betina

(През 2008 г. затвори врати завинаги, може би,
едно бяло триетажно училище, неотговарящо на нормативните
изисквания. Едно от многото в България...)

То хлопна кепеници. Онемя,
обидено от хорско безразличие.
Под стряхата кахърните гнезда
провиснаха – цедилки – от безптичие.
Стъклата някой счупи. Неизвестен,
безотговорен, жалък индивид...
То пропищя. Удобно, не го чухме,
залисани в дребнавия си бит.
Че беше ни обичало забравихме
и хранило мечтите ни със плам...
Изучихме се, но не се научихме –
най-трудно е да оцелееш сам...
Животът завъртя ни - въртележка
за доверчиви хрисими души.
Загърбихме произхода си – грешка е-
след себе си мостове да рушиш.

На съвестта ... отдавна сме й свикнали -
ако замлъкне, ще ни липсва, знам...

Безмълвни ли ще сме, дори да чуем,
че някой кръчма прави в божи храм?...