колко просто би било
ако не разбираш езика ми
когато мълчанието е
другото ми дълго отсъствие
недумието ми
има форма на капка
и е дъжд
който се опитва
да задържи облаците
във леглата им
преди буря
това е някакъв
езически порив на любов
към прашинките
останали от слънчогледите
на лятото
което дълго тъгувам
заради онези глухарчета
които ароматират душата ми
колко просто би било
ако не разбирах езика
на който се измълчават очите ти
зад другата ти същност
извън обичайната
и мълчанието на ръцете ти
когато се оглеждат
в счупеното ми спокойствие
от липсата ти
колко ли просто би било ...