автор: Osip

събудено небе
и капе лято от ресниците
в дланта ми пръска акварел
допир на коприна

след д_ ъ_ л_ ъ_ г студ

сънувало небе
и
още помни

мъхчето на дюля
гъдела в петите от трева
крещяла по разблудния си Юни
и още помни онзи кръстопът -
на две недели спирката за утре
и още, още, още
помни
к
а
п
е

събудено небе в прегръдката на лято