Перонът побеля съвсем – по навик чака влакове.
И този отгърмя край него – с бяс се вряза в тъмното.
Къде ни водят дните ни – табун коне подплашени?
Снага преви, прегърби се и взе да кашля къщата.
А дъждовете пият от очите й зеленото.
Пребърсва ги с ръкавите, реди за гости масата –
паничка мед и орехи, филджан ракия греяна…
И портите прихлопват вън – седи на прага вятърът.
08.02.2009