Този ден ме причаква зад ъгъла
като злобен разсърден апаш
и се взира с очите си пъклени.
Помня изстрели... С цял патрондаш.
Потреперва страхът ми, несвикнал
слабостта да превръща във щик.
Но когато денят го извика
на дуел, той (нали е умник)
ще напише сценарий за ролята
със която ще го победи.
И отхвърлил стоглавото робство,
свойта истина ще награди.
И тогава денят, обезателно,
укротил своя нрав на апаш,
ще насочи очи искромятъщи
в друга жертва. Пак с цял патрондаш.
08.02.09 г.