автор: Konstantinova

Аз искам да съм вятър –
като полъха на морски бриз,
и вятър– профучал ураган,
завихрил всичко в безразборен низ.

Аз искам да съм вода–
напролет, яростна река
трошаща ледове,
стихия – мътна, пакостна, неудържима.
Вода – безгранична като морска шир.
През летен зной –
от слънчеви мечти ,блестяща.
Вода –прозрачно езеро студено,
замряло в тих покой
и извор бликащ в дълбините,
понесъл страсти и любов.
Аз искам да съм огън,
горящ за теб,
в студена зимна нощ
и стоплил твойта самота.
Свенлив, изгарящ те- греховен огън
в пламъци от вечна страст.
Аз искам да съм волна птица,
донесла нов живот през пролетта
и отлетяла на далече
със зимната ти самота.
И как ще спреш ти, мен –
волна скитница и непокорна.
Сестра на вятъра,
родена от водата,
закърмена с огъня ?
Таз птица в клетка не затваряй,
тя диша небесните простори
и е жива в диви светове,
с последната си песен
тя бавно, бавно ще замре.