Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 0
Всичко: 420

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНякога... когато!
раздел: Любовна лирика
автор: jade

Поисках да летя и тръгнах смело,
намерих най-високата скала.
Нагоре към небето си поела,
не сетих нужда даже от крила.

По пътя към скалата си те срещнах -
самотен, неразбран и заблуден
В дълбокия ти поглед се изгубих.
Почувствах те... ти вече беше мен.

А аз бях теб, със твоите тревоги,
с обърканите мисли за света,
с разкъсващото чувство за виновност,
с химерните мечти за любовта.

Попих те като жаден чернозем,
след суха лятна жега премаляла.
Дъждът валя неспирно - нощ и ден,
а аз бях мокра, ненаситна, цяла...

И нямах нищо... как да ти платя
За цъфналите макове в сърцето?
Подадох ти единствено ръка,
за полет в теб жадуваше детето.

Но бе порастнал, някак не посмя,
оковите ти спъваха краката
“Не мога! Не сега! Лети сама!
Ще те настигна... някога, когато!”

Аз знам, че паднах. Беше тъй високо.
Как истиснки, как страшно ме боля...
Кървяха раните - убийствено дълбоки.
Аз паднах, ала падайки – летях!


Публикувано от alfa_c на 07.02.2009 @ 15:30:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   jade

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 05:07:34 часа

добави твой текст
"Някога... когато!" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Някога... когато!
от MarinaD на 07.02.2009 @ 23:42:02
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво! Въздействащо! Преживяно! Поздрав за чудесния стих!