Денят прелива като бент - от звуци,
но ритмите му трудно овладяваш.
И капят от блестящите олуци
метафори. Върху пръстта корава
надвисват като гроздове от знаци -
старинни и неразгадани -
златистите и сребърни акации.
Денят заспива в топлите ти длани.
Оградите дори не са огради,
лалетата дори не са лалета,
а стихове, които ще извадиш
от кладенеца на небитието.