автор: Izabella

Осемнайсет стъпала
до душата ти извървях,
а не достигам до нея.
Бях и в ада,
и в рая,
и в нищото бях.
Бях самото търпение.

Бях и ручей и облак,
и шепот и смях.
И тъжното ти
спасение.

Беше моят
първи грях
и последното ми
падение.

Осемнайсет изгрева
с теб ли живях?!
Сеех надежда
и късах съмнения.

Плетох ти шалове
и разплитах вина.

Бяхме си
"най-тежкото престъпление".

Осемнайсет луни
ме жигосват в нощта
и ме заклинат на тебе.

Котва ли съм ти
или сълза
по разделящото ни време.

Тиха съм,
няма съм,
във косите ти спя
и ти нося магия.

Осемнайсет чаши
с мед и вино налях.
Осемнайсет отрови
за тебе пия.