автор: essay

Модерно било по врачки да ходиш.
Ех, пуста му мода. Отидох и аз.
А тя ме погледна и после ми каза,
говорейки бързо, направо в захлас.

“От днес ще си силна и умна жена.
Богата ще бъдеш от мен запомни.
Когато си тръгнеш в казино иди
и смело залагай своите пари...

Залагаш на четири, а после на шест.
И всичко ти казвам ще бъде “Да Бест”,
но първо на мене дай малко пари.
Защото магия над тебе виси”

Нали съм “умница”, веднага платих,
магията черна от мен да свали.
А врачката първо изцъкли очи...
Изпадна във транс, но се бързо свести.

Погледна ме ядно и ревна със глас
“ Оттук е далеко. Да идем у вас.
Магията черна е страшно добра...
И остро виси там над твоята врата.”

Повиках такси и отидохме вкъщи.
А тя милата нещо взе да се мръщи.
Не иска да бае. Не иска пари...
И казва, че нещо глава я боли.

Извадих стотачка и дадох и аз.
Главата й мина направо от раз.
Започна да бае и да реди...
Магията черна от мен да свали.

Но тази магия оказа се зла...
Наложи се пак, и пак да платя.
А после си тръгна доволна, доволна,
от мен тя изтръгна магията долна.

Затворих вратата уж с лекота....
Но нещо човъркаше моята душа.
В портфейла ми няма стотинки дори,
аванса отиде и няма пари....

Какво ти казино? Какви ти пари?
От предсказанието й глава ме боли.
Аванса го няма. Заплата далече...
На врачка ли? Никога, никога вече.