автор: Layla

из Горски приказки

Наведена над старото корито,
запретната във пяната до лакти,
переше всяка сутрин Кармелита,
и вечер поприпираше отчасти.

Переше на реката тя дори
от нея най-доволна бе мадам,
но след като два-три пъти роди
престана да я пуска там маман.

Тя носеше прането от река
течащо, чисто и с една ръка
и в къщи центрофужи до зори,
но центрофуга й се развали!

Извика майстор - дърводелец с чук,
за да поправи стария боклук
и той дойде на младия си кон -
наперен, сресан, истински гарсон.
Той поогледа нашето дете,
- Ах, но защо мадмоазель реве?
ще моля Ви, постойте настрани,
и сълзите горещи избършете,
че гледайки Ви късам си сърцето,
не може толкоз крехка красота
да плаче неразбрана и сама.
Сега ще видя тази центрофуга,
не става ли, ще Ви направя друга
и ще забравите за туй пране,
ще викате единственно: Ренеее,
пуснете ме , че свят ми се зави,
О, господи, къде са ми поли!?!
- Сега Ви моля, дайте ми пране,
за да изпробва става или не.

- Но аз опрала всичко на река,
освен да взема да се съблека.

- Но Вие сте със няколко дрехИ,
а центрофуга празна не върти,
за да помогна мисля си от раз
да взема да се съблека и аз.

- Ах, моля Ви, това е срамота,
ще да ни види някоя уста
и после ще разнася из Шато,
интриги, клюки, що не е било.

- И без това като се наведе
излиза вънка цяло деколте,
доде пере чаршафи на река
стоят отсреща зяпнали уста
младежите на цяло Си Шазел,
и си мечтаят за мадмоазель
запретнала поли да крачи боса,
по пресните треви от сенокоса.
И сънища огазила съвсем,
не носила дори и сютиен
не смее тук поли да отстрани
да видим центрофуга как върти.
Дали изцежда всичката вода,
не ще узнаем никога това.

Така и каза, инструмент си взе
и слезе долу в хладното мазе.
Разкаяла се тя след него хукна…
Да продължавам ли?!? Не,
по-добре да млъкна!