Сякаш
изживявам
някаква присъда
и живея
ден за ден.
Мисля
механично,
действам хаотично,
и така е без проблем.
Хукна ли
да бягам,
спъвам се и падам -
волността
не ми е пай.
Тука
си оставам,
с облак забавлявам,
ще живея в мислен рай.