автор: Konstantinova

Любов жадувана изплува в мрак,
повикана – копнее да ме осени пак,
дочакана, тя чака огнена магия,
намерена, тя иска жарка да я пия.

За ласките й нежни тя иска да жадувам,
в магия ледена, жареща да я сънувам.
Не иска Тя в мига й да тъжа,
не иска Тя да бъде пак лъжа.

Тя иска да е моето рисувано творение,
преливащо в сиянно– синьото видение.
Изваяна от парещата страст,
завихря ме в звездният си час.

И в две очи от синева, небесни
Тя пее тихи, нежни, мили песни.
Тя иска аз да бъда нейната светия,
душа ми взела с любовната магия.

Любов и страст положила ми пред олтар,
ориса ме със звуци парещо-горещи,
да нося вечно жадуван, сладък й товар
в дочкани, повикани, намерените срещи.