автор: Princesssa

Исках да ти разкажа една от ония есенни истории... В които има много дъжд-за да измиe горчилката, скрила се в спомените.
Има и слана-че нали нещо трябва да ми напомня колко хладни са нощите ми... със или без теб. И облаци има-буреносни и черни-като мислите ми. Обаче и небе има... и дори слънчеви лъчи. Защото ти ми отне и небето, и слънцето, пък аз не мога да живея без хоризонти, мечти и светлина. И червено-оранжеви багри ще вмъкна-като ярък контраст със сивотата около мен. Но и кални улици, които да са в унисон с живота ми, изкалян от дребните лъжи, които трябваше да изричам всеки ден, за да запазя частици от себе си докато сме заедно. И вятър-студен и силен... като теб. И меланхолия и самота, защото без тях една есенна история не би била никаква есенна история... А и защото сега само меланхолията и самотата ми останаха.
Да. Исках да ти разкажа именно такава есенна история. Но вече е късно. Няма как да я разбереш... Зима е.