Роди се в края на април, с пролетните дъждове в следите от един извънгабаритен товар. В началото беше малка, но колкото повече минаваха през нея, тя растеше.
Не обичаше да се усмихва или по-точно се усмихваше само, когато успееше да напръска някой. Оставяше трайни, кални следи, после търпеливо чакаше следващия. Дъждовете я опресняваха и тя си мислише, че е от голяма величина. Един ден в нея заседна камион или по-точно предната му лява гума. Беше щастлива от постоянното присъствие на някой. Задържа го за дълго в дълбините си, но дойдоха други и го измъкнаха. От тъгата почти пресъхна. Виждаха я отдалеч и я заобикаляха. Дъждовете спряха, слънцето я изсуши и тя се превърна в една най-обикновена празнина. Вече не можеше да оставя следи по другите.