автор: valkana

Ни знам какво съ случи тая зима -
традиционно гътнахме прасету,
наляхми вину - колкоту да има,
и съвесну подпукахми мизету.

Пък зимата не става за купане,
за сеене - съвсем категорично.
И кво остана то - едно... лежане!
От лява кълка - в дясна. За различнус.

Та тъй, кату просветна през асмата
си викам - ей сега съм изпълзяла!
Щот съм рудена в тъз гудина, на змията,
/то цялу селу вече мъй разбралу/.

В идин сукман кът почнах са навирам,
кат зех да гърча кръста й раменети,
откъм гръдта - направо са излива,
пък изотзад тъй звучну са разцепи...

Кантаря ме сдоби със просветенус -
в плюс мерни единици - десет точно!
Загърчих са в убратну направление,
съдрах сукманя...ама не нарочну.

Кат ревнах, кат ма хвърли във трагичнус!
Кукошките са стеснаха, уфцата...
Три деня - рев, та рев! Пудгизнах.
/ама ут влагата ми луднаха цвитята/.

Сига съм съ заела ръкуписно
да сътворявам следнити плакати:

От утре на мегданя - койту иска -
гимнастика ши правими. Илати.
Кат фаним мускул и наточим кълка
ши ръгним в някуй МОЛ - за туалети...

/пуследнуту да са пручита мислену,
закот да ни стрисирами мъжети/. ;-))))