Безполезно е,да се показвам.
Тичам с вятъра
към минали епохи.
И винаги,навсякъде,
все някого наказват...
И винаги,навсякъде,
все някой,кръста носи...
Поредната ненужна обеца,
поредната тревога на сърцето.
Покривам своите лица
пред бляскавите порти на небето
и сътворявам мост от мисълта
за ужас,гняв и кървави сълзи.
Далечен полъх носи песента...
Каква е тя и кой съм аз?Не ми личи.
Как винаги повтарям старата си грешка!
Да съм добър,а кръвта да изстива,
като в студена вода.
Опитвам се да се държа човешки.
Опитваш ли се ти?Усещаш ли
тъгата на дъжда?
Предупреждение към бога.
Предупреждение към дявола.
Предупреждение към хората.
Предупреждение от хората.
И кой е по-велик?
И кой е най-велик?Завинаги.
Истината?
Само че умря.
В покрайнините на историята,
понякога предава богу дух
и славата.