автор: miela

Животът ни е изтъкан от странни случки,
когато спъваш се във нечии очи
и без да искаш виждаш се такъв,
че иска ти се тишината да започне да мълчи.

Отново се записваш на стената
и името ти пламва от уплаха,
че няма да се справиш във живота,
а истината е изпила чаша със отрова.

И иска ти се ти линейка да повикаш,
дори на доктор Хаус да позвъниш,
но само до сърцето си да стигнеш
и бързо истината си да промениш.

Но тя изключила е своята система,
не иска ни глюкоза, нито мед,
и бърза да се слее с неизбежното,
а ти не вярваш в нищо...Даже в теб.