автор: Konstantinova

Пристигнах с Пролетта-
с копнеж и слънчева надежда,
поръсих цветни багрила
пропити с красота и нежност.

Целувката с невинността-
обична, очакваща по детски.
Засипах те с дъжд от цъфнали пера,
а ти подаде ми ръка
и стопли ме в твоите крила.

С Лятото изгаряхме в страстта-
горящи пламъци в огнена одежда.
Неспирахме в греха и сладостта,
потънали и сляли се в еднствен свят.
Почувствали екстаза, забравили за гордостта-
греховна плът,изригващ слънчев цвят.
Не спирахме в любовен глад.
Ти и Аз,
отдали се на летният екстаз .

Падащо листо ни спря,
то беше с багрите на Есента.
Любов- красива, пъстра, цветна ...
Усещахме я Ти и Аз
И вкусихме изобилието на щедростта -
богатство, сладост, вечност,
отрупано с дарове на любовта.
Наситихме се ...

А вън не бе останало и ни едно листо.
Дърветата с оголените клони
оголиха и нашите души.
И Ти и Аз се гледахме без глад
в очакване на Зимният ни хлад.
И първата снежинка разтопи се
в преминалата топлина.
Зимни ветрове и преспи
засипаха ни в безразлична хладина.

Е, аз си тръгвам...
Сърцето ми от студ сковано,
Превърнато в леден камък.
А Ти си остани,
край топлото огнище
И нека спомена за Мен
изгаря те с огнен пламък.

Студена мъка те терзае.
И търсиш моя образ в пепелта,
в очакване на Пролетта
и питаш се...
дали пак аз ще бъда Тази,
красива, нежна, мила,
горяща с тебе в страстта.