автор: Konstantinova

Потънала в сън от краски,
размити в образ на жена.
Отдали се в страст и ласки,
тела попили живата вода,

горят в огън на кристална голота.
Долавям звуци чисти, нежни, живи...
в картини странни и познати и красиви.

Две очи, пламенни, горещи, мили
с дива страст желания попили
и превръщат се в лунна синева
в картини от слънчева топлина.
Плът в плътта в картини се потапя,
в дива пустош ледове разтапя.
От лунното мълчание така красиво,
картините преливат се игриво.

От дълбините на странната мъгла
взрив изплува в ярка светлина.
Обгръщат две тела с любовна топлина
поели в краските си частици от дъга,
стичат се капки в пурпурна луна.

„Обичам те” - прошепват мълчаливи
от лунното сияние така красиви.
„Обичам те” – звуци от картини в нощта
се преливат в черно-бяла тишина.