7.
Д Р Ъ Ж К И
Н А Д О Б Р О Т О
Там край тънките вратлета
се надстърчат две близнета,
клепнали и дълги, дето
ми напомнят за ослето -
на магарето детето…
На косичката в гъстака
те напразно са се скрили
и да ги забравя чакат
тези две братлета мили.
Няма да я бъде тая!
Колкото и да се гушат,
ще ги дърпам, щом нехаят,
щом достатъчно не слушат!
Тъй достигаме накрая
истини достойни, мъжки…
Нека всички да узнаят –
на доброто те са дръжки!
Що е то?