автор: dara33

Понякога ме изгаряш,
като гореща факла.
На кладата безмълвна
стоя и съм обречена.
Приличам на магьосница,
която носи кръста си во век.
И гърча се в любовните
огньове, като признала
своя грях, че те обичам.
Езиците ме пърлят по плътта.
Оставят белези горещи,
а аз мълча и стискам устни.
Не отричам се от свойто верою.
Магьосница, но омагьосана
съм да горя познала обичта.
Жигосваща е тя плътта ми.
Изгарям в огън до небето.
От плът на пепел и жарава
ще бъде мойто тяло, а ти ще
ме сънуваш изпепелена.
Пламъците ме отвеждат в Ада.