автор: Konstantinova

Била съм кротка, тиха, мила
вселенската любов в себе си попила.
Била съм жива, страстна, дива
от огнен, жарък блян те заслепила.

Сред черна пустош в пепелена гора,
изгрявах аз за тебе в утринна зора.
И ангел съм била до твойто рамо
и дявол пил страстта ти само.

В ранна пролет с цвят омаен ръсех
и в парещото лято жарко тебе търсех.
А есен пиех сладкият нектар,
в студена зима топлих те със жар.

Поръсих те със звезден прах
и сън омаен за тебе бях.
В адски огън с теб горях
и самодивски песни омайно ти пях.