автор: Konstantinova

Мълчание, избухващо мълчание
на мрачна пустош, в пепелна гора,
изпепеляваща, бездънна тишина
в завихрен миг, разпилени спомени събра-

ухаеща на пролет, любов събирам в ръка
и с нежна ласка галя твоята душа,
докосвам те с думи нежни, изречени с любов
и звезден прах поръсвам – за моя рай да си готов.

С горящите ухайни свещи,в ефира им копнях,
нечакани, дочаках срещи, където само аз бях.
И черни рози разпилях, по пътя ти към мен
и вино в стъклостен налях, в отмиращият ден.

Любовната магия с дъждовни капки разпилях,
от омайно биле, елексир от страст налях.
В изгарящото жарко слънце, с теб аз горях
и в райски пясъци в любов ти се кълнях.

И спряхме ада, раздялата ни да посее,
в любовен вечен, огън зад нас да изтлее.
Незнайно как, аз пак мълчах в гора изпепелена
с къс от спомен разпилян, душа ми страда там пленена.