Горят огньове в свят самодив,
пламъци вещаят нестинарски див .
И небето в тайнството на звездна орисия,
в синева потъна в пурпурна магия.
Треви прокрадват мълчаливо в нощта
и жарят с нестинарка в самодивска белота.
Огнен взрив разтила пареща жарава,
нестинарка босонога ражда се в огнена морава.
И завихря се горяща в танца на страстта
и душа й крехка слива се с вечността.
Доловила звуци от безмълвната икона,
в сърце обично прие всемира и поклона.
Премени се в огън на стихийната одежда
и потъна в огнен сън на любеща надежда.
С бавни стъпки огън сля се в нестинарско тяло
преродено в друг свят със сърце засияло.
В кратък земен миг ,кристално чист
и от земното дихание мамещо златист.
Босонога нестинарка в танца полетя
и от ветрове застинали с вихъра се сля,
звездното небе разтвори пурпурно сияние
и с камбанен звън запя нощното мълчание.
А всемира жив прие смирен поклон
от тихия нестинарски жарещ стон.