автор: dobria

Минават, минават годините
и младостта си отива със тях,
и днешното става си минало,
как стана това не разбрах.

Далече са вече копнежите.
Далеч е младежът засмян.
Измряха отдавна надеждите,
животът отива на зян.

Изгрява, залязва и слънцето
и нощем ми свети луна.
Душата ми весела, слънчева
повяхна и пак е сама.

Минават край мене годините
и кротичко, тихо, без шум,
аз крача със чувства изстинали,
самотен и с песни на ум.

Мен никой не чака, не чака ме
и аз обезверен и сам;
знам, никой не биха разплакали
днес мойте песни изплакани.
Светът е жесток и голям.