автор: bedstvieto

Г-ца Д продължаваше да се проваля и да задълбочава проблемите в живота си, да се дооплесква и да се заравя в собственото си страдание със страстта на терорист-камикадзе. Прекрасният ен-ти на брой кандидат съпруг се беше оттеглил в мощната руска степ, за да снима филм, оставяйки, съвършенството в женски образ на произвола на съдбата.
А съвършенството от своя страна се отдаде на вакханалия на сетивата. Тя спря да брои мартинитата, както и да обръща внимание в колко часа изпива първото. Сетера се чувстваше все по-нещастен  нейната компания, гарнирана със сълзи и самосъжаление. Малките хрътки вече бяха станали големи чудовища и рутеха, гризяха и помилаха цялата прекрасна покъщнина, а г-ца Д не забелязваше... тя просто беше нещастна. Истината е, че депресията и се дължеше на поредния провал в личния и живот. За пореден път се беше поддала на сладки думи, красиво развити гръбни и раменни мускули и естествено усет и разбиране на искуството. След горе долу месец една приказна лятна сутрин г-цата се събуди, тегли една широка балканска майна на доскорошната си любов и собственото си малоумие, затръшна вратата и отиде да си търси работа. Тук е моментът да отбележим, че благодарение на честите си депресии, дължащи се на прецакания и личен живот нашата г-ца не намираше удовлетворение на нито едно работно място. Бързо губеше интерес, мотивация и попадаше във водовърежа на самосъжалението си. Няколко пъти оставайки насаме със себе си, отдадена на честни разговори с вътрешния си аз, тя си беше признавала най-големите си страхове. Нелепото в цялата история е, че тя в стремежа си да избяга от тях, затъваше все по – дълбоко, отчаянието с което драпаше да измъкне я навираше все по навътре и все по- болезнено открояваше провалите. Г-ца Д се чувстваше, като в плаващи пясъци, колкото повече с бореше за живота си, толкова по-страшно затъваше. Страхът и от самотата и липсата на любов я оставяше все по-гарантирано сама. Тя много добре знаеше, че обсебва хората, които обича, че ги притиска и изисква твърде много от тях, заради това и се проваляха връзките и. В същото време обаче не виждаше нищо лошо в това да бъде до човека, който е запалил любовните пламъци в сърцето и. Опитваше се да анализира, стараеше се да стои от страни и да го играе безразлична и студена жена, но не можеше. Не можеше да скрие блясъка в очите си, усмивката, когато види любимия и страхът, който спираше дъха и, когато се разделяше с него.   За пореден път в живота и, като с вълшебна пръчка се намеси г-н Н, той  единствен разбираше обърканите и мистериозни състояния на приятелката си и с все по-голяма страст я извлачваше за косата от поредната дупка в която беше попаднала. Никой от общите им познати не можеше да си обясни любовтта му към нея. Но тя беше непоклатима и мощна, като Ню Йоркски небостъргач... е добре дубайски ( след онова, което се случи с кулите близнаци). Именно след едно такова пътуване в пустинята, беше решено г-ца Д за пореден път да се вземе в ръце и да вкара живота си в релси. Дам, г-н Н наистина беше изключителен приятел. Въпреки, че любимите хрътки на г-ца Д удушиха и убиха шест кози от стадото на приютилия ги номад, донасяйки му сума която да обезпечи семейството на домакина за година напред, г-н Н просто плати. А двете адови изчадия получиха потупване с витрило по лошите муцунки. Възможно най- възмутимото в цялата история беше блясъкът в очите на г-ца Д, докато наблюдаваше лова на двете си кучета. Тя се възхищаваше с цялото си тяло на тяхното съвършенство и желанието им за кръв. Гледайки я от почтително разтояние, г-н Н потриваше брада и прехвърляше римските домини през главата си. Когато стигна до Месалина спря. Погледна отново приятелката си и без да иска се прекръсти. Тя наистина можеше да бъде една безпощадна, много красива и властна Месалина, за щастие негово и на идните поколения обаче до нея нямаше Нерон, което значително щеше да измени бъдещата история. И така за награда от преживения ужас в пустинята, г-ц Д направи зашеметяваща фотосесия за личното му албумче.Новата работа на г-ца Д беше изключително натоварена и изискваше и физически усилия от нейна страна, което искренно я радваше, защото за толкова години беше установила, че депресията и изтощението бягат от нея, когато тялото и е стигнало предела на възможностите си. За това тя от години тренираше всекидневно, ходеше на огромни изтощители преходи  планината, плуваше с часове или яздеше. Иначе не можеше да спи. А когато не спеше всички страхове я сграбчваха едновременно. Тя изпадаше в паника и нямаше идея какво да да прави. Просто се присвиваше в някой от ъглите на леглото си и плачеше обезверена и уплашена. Г-н Н знаеше за това, знаеше че нейната борба срещу собствената и емоционалност е най-тежката и без никакъв шанс да бъде спечелена. Вътре в себе си се молеше никога да не стига до тук, а по нататък стоеше до г-цата и я подкрепяше.Г-ца Д хвърчеше към работа, како винаги притеснена че закъснява. Това беше първото събрание на фирмата и беше много важно да присъства. Новата и хондичка пееше леко и скъсяваше разстоянието. Мощния и двигател ръмжеше сърдито, когато някой спираше полета и. Накрая с много елегантен пирует паркира и блесна в цялата прелест на перления си цвят.Трябва обаче да споменем, че в този ден г-ца Д беше облечена в изключително привлекателна много къса пола и още по-привлекателна, очарователно одеколтена тениска. Още с влизането се чу доволно мъжко мъркане, а г-цата за съжаление усети как сърцето и прескача, как коленете и омекват и как почервенява от притеснение. Само за секунда осъзна, че пред нея стои идеалът и за мъж, съвършенството в пропорция, което на всичкото оторе и беше колега. Тя поглъщаше всичко по него. Зрителното и поле се разширяваше и изяждаше лакомо всеки малък детайл, който можеше да убегне на всеки друг. Докато се разискваха цифри и планове за действие, тя облизваше гладкия му релефен корем, който чувствителното и тяло улавяше през обтегнати му бял потник. Някои от останалите момчета я гледаха странно, та тя си беше жив хищник, а в очите и се четеше колко го желае. И действително беше така. Г-ца Д неумишлено облизваше устни и присвиваше очи, защото сцените,  които виждаше в главата си бяха покъртителни Тя вече го беше свлякла под масата мислено и рисуваше любов по цялото му тяло и пиеше кръвтта му с целувките си, когато внезапно всички станаха и се разтичаха на някъде, а само тя остана отнесена на мястото си. Тогава осъзна с целия си ужас на откритието си. Тя г-ца Д беше пометена от страст, от любов, от желание. Г-ца Д се влюби като ученичка в човек който не познаваше, който на всичкото отгоре беше нейн колега. Г-ца Д знаеше за пореден път, че е прецакана.Следващите дни и седмици минаха във внимателно проучване на г-н З, в още по – внимателно обмисляне на план как да го прелъсти и по дяволите да го влюби в себе си. Г-ца Д пърхаше, като пеперуда и естествено правеше грешка след грешка в работата си.Първият и опит да се добере до него завърши почти фатално и за двамата. Тя подаде сигнал, ама нито той я разбра правилно, нито пък изпрати съответно правилен отговор на желанието и. Странната кореспонденция закодирана в слънчево-морска теория за нея и сранно чувство за хумор, което я обиждаше и изкарваше извън нерви от негова страна я изтощаваше до краен предел. Тя се мяташе от фазата на пълното щастие, до етапа на пълно отричане и провал на тази едва крепяща се връзка.  Истината е, че г-н З се щураше безпомощно в междуредията на изпратените смс-и, чешеше се където не го сърби и си признаваше, че тази жена освен много интересна е абсолютно неразбираема. Всъщност така и не знаеше какво искаше тя от него, за това просто закова въпроса си. Г-ца Д беше шокирана, силно изплашена и объркана. Това беше най-естественото питане и най-трудния отовор за нея. Да му признае, че го иска с цялото си тяло и душа беше пряко силите и. Да си признае, че си е представяла белия булчински воал и него до себе си в този важен ден. Да му покаже най-красивото дете, което задължително щеше да е гений, защото той беше умен, а тя красива? Г-цата се забърка във водовъртежа на собствената си мисъл и посланията, които изпращаше към него бяха толкова абсурдни, че дори неговия блестящ инжинерен мозък не можа да ги схване. В крайна сметка заключението му беше секс и бягам, което пък го устройваше чудесно от ергенската му гледна точка. Плановете на г-ца Д обаче бяха дълбоки и несигурни като строежа на Панамски канал, а намеренията искрени, любовни и сериозни. Г-н Н беше потресен. След всички онези звезди по родния и   международен небосклон, които неговата Месалина овъртя в пипалата си сега беше влюбена в момче, е добре мъж и то от друг град. Нещата обаче започнаха да си идват на мястото след като видя снимката на г-н З, прилежно разпечатана на офисния принтер, която г-цата носеше в чантата си. - Съгласих се, мила, каза примирено той, намери го. Онзи който търсеше, описваше и искаше. Само очите не са сини- Съвършен е Н,каза влюбено г-цата, ужасно е труден, ужасно е дръпнат, ужасно ме обърква, но сърцето ми говори друго.- Ех, това сърце, принцесо, още колко ще страдаш заради него?- Докато го погубя, Н миличък, или то ме убие.Г-н Н гледаше в звездите събрани в очите на неговата слабост и се молеше наум всичко този път да е наред. И никой повече, никога да не я наранява. Нощта скъсяваше живота си, а с първите отблясъци на зората двамата приятели още стояха под липите и разговаряха, четяха собщенията на г-н З, коментираха и анализираха. Г-н Н беше объркан, г-ца Д беше объркана, но и двамата бяха на едно мнение. Умът на г-н З беше също толкова красив, колкото и тялото му. Оставаше да се разреши основната загадка беше ли той влюбен в нашата г-ца и можеше ли да я обича или всичко беше в името на най-старата позната на света игра!?Първата среща на г-н З и г-ца Д беше паметна. Тя очакваше с всяка фибра на тялото си. Положи наистина усилия, за да се приведе във вид приемлив за консумация. Едиствения и враг беше студа. Късната есен вече беше постлала килима си от влага и мъртви листа по улиците на града. Когато го видя да я чака сърцето и се смеси с шума в ушите и, стомахът и беше прояден от онази така приятна затопляща емоция, а езикът и вързан на фльонга. Беше очудена и объркана, защото с тях дойдоха и други хора, негови приятели. Това я задържа в зоната на здрача известно време. Не беше сигурна какво да прави, за това се впусна в неангажиращи разговори с приятелите му. Това до някъде смекчи и притеснението и от разговора с него. Отговорът, на питанията и дойде в късните часове на ноща.  След бутилка чисто гориво, г-н З си позволи да посвали маската на непробиваем рицар и да пооткрие чувствата си, които за най-голямо съжаление на г-ца Д се свеждаха до едното чукане. Колкото и неприятна обаче да беше истината, тя я преглътна и си каза че по-лошо от това не може да стане. Затвори очи и реши, че колкото и кратко да е, колкото и болезнена да е агонията и след това, си заслужава по дяволите!Вечерта беше странна и завършваше още по-странно. Г-ца Д изпращаше своя любим?! Само че се изпращаха час и половина. Когато тя паркира колата се нахвърлиха със страстта на бесни кучета един върху друг. Пожарът който се разгоря в нея имаше енергията на онзи от 1666година заличил Лондон от световните карти за десетилетие. Стенанията и го докарваха до лудост, а ръцете му, които нямаха грам свян и определено знаеха какво правят я шутираха право на престола на кралиците от порноиндустрията. Г-ца Д усещаше как тече като лейка, как цялата се беше превърнала в  обща ерогенна зона, как не може да се насити нито на устните му, нито на очите му, нито на гладката му кожа без нито един дефект, нито на гласа му, който рисуваше чудеса във въздуха. Г-ца Д подписа договор с дявола в онази нощ, продаде душата си, за да бъде с него, ослепи очите си за останалите и прие с радост да бъде негова робиня. Дните след неговото заминаване се превърнаха в адска пътека по която г-ца Д буташе с усилие емоциите си. Дърпаше юздите на желанието си, което в някои моменти я помиташе с мощ, която можеше да я убие.  Крехката им връзка се клатеше и подпираше като лодка на рейд, блъскана от бурите. Петъците бликаха от живот за нея, защото тогава до неделя бяха заедно. Спираха времето. Обикаляха от град на град, любеха се в непознати стаи, говореха щури неща, караха се от страх единия да не нарани другия. Г-ца Д си даваше все по-ясно сметка, че г-н З  е твърде смело предизвикатлство за нея. Той беше изграден мъж, при това с ясно изразен, труден характер и непоклатими навици. Често веселия безпорядък, който г-ца Д правеше в стаята им го изкарваше от равновесие. Никога нищо не казваше, но прибираше с ожесточението на пибул. Ставаше и ужасно кофти, но мълчаливо се включваше. Той педантично си переше дрехите вечер... сам?! Това допълнително я стресираше, защото нашата принцеса хвърляше всичко в пералнята. Той си гладеше дънките, докато тя просто купуваше материи, които не се мачкат. Той спеше леко и раздразнително, като куче, а тя отнасяше, като пор без да мръдне цяла нощ. Той и каза, че тя хърка?! Г-ца Д започна а прави опити да следи този обезпокоителен факт, но освен безсъние друго не постигна. Някъде в този период г-ца Д установи, че е много ревнива. Ужас! Това жестоко заключение го призна само пред себе си и г-н Н- Добре, принцесо, разсъждаваше той на глас. Дори да е така. Ти няма как да го спреш. Ако иска ще го направи, без да му пука дали ще разбереш или не, та за момента вие сте просто добри другарчета, които правят секс.- Дам и според неговите думи аз съм ужасяващо мързелива...- Хм, нямам такива спомени. Ако не ме лъже вече одъртяващия мозък, последния път, който се случи някъде преди новата ера ти се въртеше върху мен като въртолет. А аз се мъчех да те сваля с престарелия си томахоук, ххахаха-  Е, да ама сега си лежа кротко и единственото което мога да направя е да крещя при всеки следващ оргазъм.- ?! Толкова ли е добър?- Повярвай ми, скъпи твоята Месалина е в ръцете на Калигула. Всеки път ме вкарва в такива зловещи серии, че после нямам сили да си събера краката.- Стига бе!Г-цата лапна последната топка сладолед, толкова страстно, че десетината мъже на летището се вдървиха на цяло и бяха готови да ръкопляскат. - Трябва да вървя, викат ме за полета.- Върви, Д, изкарай си чудесно и умната, нали знаеш?Всъщност решението да прекара Коледата извън страната беше продиктувано от тъгата на г-ца Д по синовете и, които бяха разпределени по бащите си. След като не намери смисъл да украсява къщата, да пазарува и да радва някой, тя просто стегна куфарите и замина. Това доведе и д първото и сериозно скарване с г-н З, който за нейно очудване се оказа почти толкова ревнив, колкото и тя или просто беше добър артист?Полетът беше ужасно изпитание за нервите на нашата г-ца. Тя с беше свила на мястото си и затворила очи се молеше безгласно, всичко да е наред Страхът от височини и самолети се беше появил преди известно време. Беше изникнал ей така от нищото и я караше да се чувства нещастна, и несигурна. Стюардесата я гледаше странно сякаш г-ца Д беше единственото същество на планетата с фобии. Чичкото, който стоеше до нея пък и се усмихваше окуражително, докто тя стискаше до счупване ръката му без да го осъзнава, по време на кацането. После му се извиняваше безрезултатно на всички езици, които говореше, но той изчезна със скоростта  на черна мамба в тълпата. След като се пощура на летището два часа в очакване да се появи багажа и г-ца Д тръгна съсипано към бюро изгубени вещи, където усмихната италианка и обясняваше, че няма от какво да се притеснява и и пожелаваше приятен престой в страната на древните. Дааааааааааааа, да се отзовеш в сърцето на Рим само с ръчната си чанта и дрехите на гърба си, за една жена беше равносилно на каторга. Естествено, г-жица Д веднага се обади на г-н З, за да му се оплаче, но той все още беше сърдит и не прояви никакво съчувствие. Докато я караше към хотела, шофьорът на г-цата обясняваше на странна смесица от италиански и английски къде да отиде la donna bella, за да си закупи дрехи за престоя във Вечния град.Рим  я посрещна слънчев и усмихнат, голям и помпозен, щедър и гальовен. Г-цата се чувстваше на върха на щастието въпреки сполетялата я беда. Тя направи зашеметяващ тур по магазините, нулирайки кредитната си карта. Извинение естествено имаше. За бога, багажът и липсваше! В ранния следобед се изправи лице в лице с Колизеума. Толкова време го бе мечтала, толкова го беше желала. Почувства го по гърба си, като ласката на най-нежния любовник. Окъпан в светлина той я приканваше с цялата си мощ. И когато тя му се отдаде, всичко се превърна в минало и хармония. Хората около нея изчезнаха. Креативното сиво в главата на г-цата я блъскаше назад във времето. Подгряваше тялото и с картини на кръвожадни боеве, необуздан разврат и хиляди красиви хора. Тя се отдаде на фантазиите си. Виждаше се в центъра на оргии, отдадена на императори без капка свян, без никакви задръжки в секса, без да подтиска женствеността си. Всъщност това беше и нейната същност, толкова години умело подтискана, за да не и излезе лошо име, за да не накърни реномето на фамилията. Г-ца Д осъзна най-после, че човек е създаден с тялото си и трябва да живее в мир с него. Че всички онези лицемерни предрасъдъци имащи за цел да подтиснат човешкото в човека, провокират единствено неговата агресия, която пък има за цел да обуздае сексуалните енергии, които са размазани под псевдоморала.Г-ца Д знаеше, че  гледат, знаеше какво провокира в мъжете, но смелостта и не достигна. Онова възпитание, което г-н В беше вкоренил дълбоко в душата и тялото и си оставаше непоклатимо и се надсмиваше над пробудената и развратна сексуалност. Колкото и абсурдно да и звучеше сега, тя се женеше, за да не и викат курва. А сега се оказа в положението на най-пропадналата такава, защото имаше два брака зад гърба си. Г-ца Д седна на кафенето до своя митичен, огромен, мраморен любовник и се замисли над глупостта наречена хорско мнение. Изпита желание да притежава власт, да може да наказва, да убива, да се оттърва от лицемерите. Когато откри кръвожадна страна на природата си г-ца Д се обади на г-н Н и го пита в прав текст какво става с нея.- Нищо, мила, аз винаги съм чувствал, че в теб живее една истинска Клавдиева принцеса... просто вашите много са сгрешили, като са те кръстил на българска такава. Поговориха си още малко, докато тя му разказваше перипетиите от летището, вакханалията по магазините и сексуалната възбуда, която изпита пред Колизеума. Г-н Н слушаше и коментираше едва, едва, защото римското чудо не го беше подминало и правеше чудеса под бюрото му в лицето на г-ца Г.Тя се показа ухилена отдолу и се присламчи към него с цялата грация на която беше способна. Г-н Н обаче не прояви интерес.- Г-ца Д ли беше?, попита ехидно тя- Не ти влиза в работата, скастри я той и отвори широко вратата. Между другото, миличка трябва да поработиш над уменията си. Не ставаш...Г-ца Г го погледна изумено, изчерви се нацяло и се измъкна толкова бързо, че никой не разбра от къде и за къде отива. Г-н Н беше искрено затруднен със сеанса направен от г-ца В следобед обаче. Тя му изпи мозъка през оная му работа, накара го да цвили като жребец и да се задъхва от желание да се освободи по-бързо. Когато тя приключи с него, му трябваха минути, за да дойде на себе си. Когато отвори очи обаче, беше шокиран от това женище, което стоеше пред него. Забеляза калните линии по дрехите, които не бяха виждали вода и сапун от незнайно време.Полазиха го семпли тръпки на погнуса, които прерастнаха в желание да си бае за здраве на оная работа и да си запише час за изследвания при личния лекар.Г-ца В застана предизвикателно на ръба на бюрото и попита с тон нетърпящ възражение:- Къде е тя?Г-н Н се надигна, вбесен от тона и я изхвърли с цялата злоба на която беше способен. После си наля чаша уиски и започна пречистващ ритуал.През това време г-ца Д кръстосваше древния надлъж и нашир, сама. Г-н З не и се сърдше вече. Пишеха си смс-и постоянно. Уверяваха се във взаимната си привързаност  любов. Сърцето на г-цата пърхаше и лееше трели на щастие. Това, което не спирше да я яде обаче, беше защо не беше и той там с нея. Защо не сподели римската и ваканция? Та той беше капацитет по римска история. Беше влюбен в империята. Ръцете на ревността я улавяха в мрежите си, после я хвърляха в пастта на страха, че тяхното щастие ще се счупи и стане на прах, като чаша от най-фино венецински стъкло. Страховете и се лаеха, като кучета в тялото и борейки се за превес и надмощие. Последната нощ в Рим г-ца Д прекара будна. Искаше да се прибере възможно най-бързо, да го види, да се гушне в топлата му прегръдка. Да се отдаде на ласките му, защото единствено той имаше силата да я убеди,че всичко е наред. Единствен той държеше сърцето и в ръцете си.