автор: djtriples

В стаята е тъмно.Само отблясъците на безкрайносъвършенните извивки
на тялото ти премигваха в този черен мрак.Всякаш луната, през малкото прозорче, се опитваше да погали всяка малка извивка от тялото ти и знаех защо.Мястото и е горе високо, а така и се искаше да се спусне, за да е по-близо до теб.Незнам само, дали е възможно да ревнувам от лунните лъчи.Те нямат душа, не чувстват и ти не ги чувстваш, но галят кожата ти и са красиви.Те са като диаманти разхождащи се по теб.Не отричам, че ми харесват, че така си още по-красива!И те като пръстите ми не могат да се спрът.Бродят загубени и зашеметени от любов по теб и искат да узнаят всяко завойче по нежната ти кожа,всяко малко хълмче или долинка.Надявам се само, когато сребристите лъчи бъдат прогонени от утрото, аз да бъда до теб.Мечтая много утрини да е така.Не искам да те обсебвам и да те затварям в клетка.Не искам да те боли от впитите нокти, които не могат да те пуснат.Желая теб в най-натуралния ти вид -дива , страстна и толкова красива, че да плача всеки път, когато те видя.Да плача не от слабост, а от щастие.Не искам да прогонвам лудостта си.Ще чакам да ме погълне, защото тя е призвана от теб.Всяка една твоя дума,всеки твой нежен шепот в този празен мрак ме кара да полудявам, все повече и повече.Нека бъда луд...нека ме затворят зад дебели стоманени решедки и да ме пълнят с лекарства.Няма да успеят да ме излекуват, защото това е любов.Любов близка до лудостта и само ти можеш да усетиш тънката граница.Понякога те плаша, но не мога да се спра.Как да спра, това което чувствам, как да спра любовта си?Аз съм като жертва, а насилника е твоята красота.Понякога се питам "Мога ли да умра?".Възможно ли е ти да ме убиеш с любовта си?Да загина от любов?!Ако мога да умра пронизан от огнените стрели на сърцето ти, няма да избягам.Ще я чакам мила.......смъртта от любовта !!!