автор: kreis

Най-силното желание умира,
погълнато в стената от мълчание.
Обвито в студ,сърцето спира,
събрало мъка,страх и отчаяние.
Най-силното желание умира,
положено във каменни постели,
изгубило и капчицата сила,
с коси,без време побелели.
Най-силното желание се свива,
като дете,в утробата извечна.
То рита с крак,все още живо,
но раждането е така далечно.
Най-силното желание утихва,
погубено от страшна дума,
изгубило най-святата реликва,
погребано след тежка чума.
Най-силното желание не стене,
най-много капчица в очите.
Завързани със черна кърпа денем,
те нощем накъде да скитат?
Най-силното желание изстина,
дори не беше то износено,
захвърлиха го в спомени отминали
и куп молитви му изпросиха.