автор: pavl64

Безветрието на нощта
бездомно си остана.
Безмълвно в храсталака се сви
вкус на тръпчив пелин
устата вгорчи.
Мушица в плен остана
на паяк сънен.
Пелерина от паяжина бяла
времето над земята приметна.
Заухая на дюлево сладко.
Спомен по мащерка
като монолог на щурец
на препечена захар
на сладолед
сълза от цвете отронена
и един куплет
от забравена песен
безримието на съня.

Часовникът приглася
ритмично
в такт
тик- так, тик- так...