автор: ossichka

сред локвата от калните въпроси
след кладата от истините прости
разравям с пръсти пепелта
от собствените плът и кости

и търся въглен оцелял
измамно гладка,кадифено мека е тази пепел
лепне и заглажда
не усещаш болката
прави я по-лека
безчувствието те обгражда
не проумяла същността си сложна
загрубялата от рани кожа
копнееща да бъде нежна
в гротескна поза,невъзможна
като безсрамна блудница
отдава се
за миг илюзия