автор: drama

Да участваш в живота си като главен герой
Да бъдеш на грешките съдник, палач.
Да няма душата ти нито капка покой,
да умееш да бягаш без да помръднеш,
да обърнеш наопаки всичко с глава.
Да трепериш във жегата, сякаш е студ.
Да запалиш най-чистата детска душа
Да забравяш, да пееш щом не крещиш,
Нищо пък, нека този път замълчиш.
Да искаш много, нищо да не случиш,
да даваш само без да вземаш,
да си отруден без да си почиваш.
Да махнеш със ръка за сбогом,
когато ти се иска да прегръщаш,
неистините свои да отричаш.
че имаш право да обичаш.
Да се смееш, когато истински ти се доплаче
Осъден без право на обжалване…..
Да завъртиш ключа и да изчакаш,
или да си останеш мнителен?

Уви, в живота няма чисти положения
и голове ти вкарват много лесно,
ако въздишаш с отегчение -
върви , но някак неуместно.
Да пуснеш лампата, когато няма ток,
да палнеш лекичко свещица.
Да се помолиш в църквата, дори невярващ в Бог.
Да зърнеш образ на светица!
Да се поклониш, когато си сгрешил,
когато те освиркват и нападат
Да те запомнят другите , че тук си бил,
макар да те разкъсват без пощада.
Да прокървиш, когато си съшил обвивка,
по-твърда от най-твърдата стомана.
С престорена усмивка
да скриеш най-голямата си рана.
Да бутнеш всички фалшиви градежи,
само с неясната мисъл една,
че цялото време звънтеше
с фалшиви акорди – на всяка цена!