автор: olentangy

Граденото с любов не ни зазижда.
Събраното с любов не тъне в прах.
Напълвам раклата с изтляли грижи.
На две прегънат - порив върху тях.

На дъното подреждам тъмно-рижи
лунички, лятна рокля, звън от смях
и токчета по тротоара. Ближни,
отсъствам в спомена ви, в който бях.

Чеиз от мигове - за старостта - подреждам.
Кенарено докосване и стих,
сбогувания, фината им прежда...,
които никога не посветих.