автор: al5

Здравейте!
Аз съм един най-обикновен гвоздей!

Бях създаден,както всички мои събратя в една работилница, но не си спомням името и. След това, ме поставиха в една кутия със стотина други менеподобни и ни занесоха в някаква желзария. Времето прекарано там, беше много интересно. Имах късмета, да бъда мостра,т.е да стоя на витрината. Така можех спокойно да наблюдавам живота на хората пред магазина и вътре. Нищо особено! Строежи и ремонти! Сякаш хората съществуват ,за да строят или ремонтират. След известно време, дойде и моят ред. Поставиха ме отново в кутията с другите и един млад мъж , с доста угрижен вид, ни купи.
Тогава започна втората част от моето битие. Може би най-добрата, която един гвоздей би могъл да има. Оказа се, че новите ми стопани са младо семейство, новодомци. Уханието на едно ново жилище,където между обитателите му цари любов и разбирателство, неможе да бъде описано с обикновени думи. Това е вълшебство. Бях поставен над детската кошара, като окачиха термометърa на мен. Всеки родител знае, колко е важно температурата в детската стая да е в нормите, особено когато става въпрос за новородено. Наслаждавах се на миговете в които двамата родители „нежно” се суетяха около бебето. Бяха толкова влюбени и толкова „сладки”! А за бебето – нямам думи. Но сами вие драги читатели знаете, колко мило, красиво и неустоимо привлекателно е едно бебе. Въпреки , че все се напишква и изпуска по-голяма нужда, то е винаги в прегръдките на родителите и обект на техните целувки и милувки. Като верен „адютант” на термометъра , служих няколко месеца. Един ден, след посещението на личната докторка, термометърът беше преместен по-близко до детската кошара, а на негово място беше поставена „шарена” кукла от плат. Ex-x-x , kакво е живота без платнените шарени кукли,а? Огледайте се и ще видите ,че те са навсякъде във вашето човешко ежедневие. Даже с риск да прозвуча малко неестествено за гвоздей , бих казал – от люлка до гроб. “Куклите” са навсякъде около вас! Времето на „парцалената кукла” използвах ,за да изследвам цветовете и тяхното влияние в живота на хората. Неведнъж, в дългите , но за наша голяма радост, добре отоплени, зимни нощи, с куклата дискутирахме доста подробно тяхната роля. Интересно е да се отбележи, че най-често куклите бяха изпозвани, за да бъдат прегръщани. Може би ,това е един доста човешки начин да изразиш и споделиш любов, привързаност, добронамереност, желание за общение. Честно да ви кажа обаче, по-привързани от нас пироните не съм срещал. Те хората за това и ни използват - да държат различни неща „заковани” или привързани около себе си. Явно човешкото сърце изпитва огромна нужда да бъде привързано. Гледам как бързо и колко често вие хората се „привързвате” към неща от вашето битие, но за съжаление не за дълго. А , при нас не е така. Веднъж заковеш ли ни - не мърдаме! Държим здраво и не пускаме лесно.
След като малкият сладур поотрасна,свалиха куклата и на нейно място поставиха снимка.
Чудно нещо са това снимките! Късче от времето, миг от вечноста! Може би това е едниственият начин, по който вие хората можете да спрете времето. За нас то не е от значение. Ние сме от желязо и не остаряваме. Само дето ръжда може да ни нападне. Но за мен нямаше такава опаснот. Намирах се в помещение, където влажноста на въздуха се контролираше от климатик. Та така де, стоях си забит на стената със окачената снимка и както обичате вие хората да казвате „живеех си живота” !
Измина доста време и един ден, стопанинът дойде с теслата и като ме изтръгна от стената ме премести в тоалетната. Оказа се, че вече не бях потребен в детската, тъй като на мое място поставиха някакви нови по форма и вид украшения произведени в Китай. Приех с достойнство новата си служба и месторабота. Все пак ние сме създадени ,за да служим. За нас няма значение къде! Важното е служебният дълг! А, аз държах най-вече на това. Изпълнението на служебният ми дълг, бе и смисълт на моето съществуване, моята идентичност и (може и да ви звучи малко смешно) пиронско достойнство. Та там в тоалетната закачаха на мен тоалетната хартия. Така да се каже,бях част от „екипа” за спешна помощ при кризисни ситуации. Шегувам се , разбира се! Какво толкова интересно има в това да си окачалка на тоалетна хартия. Но, в интерес на истината,колкото и да е невзарчно това мое служение, то е важно и необходимо , за подпомагане удовлетворяването човешките нужди и облекчение. Бих скромно споменал за огромната благодарност и блаженство , които ме изпълваха поради факта, че нямям обоняние.
А пък да знаете само , какви невероятни мисли се раждат в човешкият ум, докато е в тоалетната по нужда! Темата е толкова пикантна и интимна ,че неподлежи на споделяне.
Но и това време отмина бързо, и тоалетните продукти на Китайската технологична мощ достигнаха и до нашата тоалетна. Стопанинът влезе един ден отново с теслата и .... само за няколко мига бях преместен в килера. Там станах „закачалка” за торбата с боклуци. Казват ,че за човека се съдело по боклука му. Интересна мисъл , с която бих се съгласил.
Както по-рано споменах, аз съм един най-обикновен пирон. Където ме забият , там си стоя! Нито мърдам, нито недоволствам! Трая си и немъркам. Даже ,така ми е най-добре. Ние не сме като вас, все с планове ,желания, стремежи за повече и повече. Свикнали сме да сме доволни във всякаква ситуация. Пиронска му работа! Колкото повече ни удрят , толкова повече се забиваме и толкова повече сме доволни. По-силен удар,по-надълбоко забити, по-дълго стоим. И най-важното е, че така ни харесва!
Казват още, че Божиите обещания, били като пирони , на които можеш да окачиш живота си. Определено, много ми харесва , да бъда използван, като сравнение за надежност и сигурност. То ,като се замислите си е точно така. Нали за това ни използвате? За да направите нещо ,което да ви служи , да е надеждно , сигурно и безопасно.
Ха, кажете ми, какво бихте правили вие хората без нас пироните? Каквото и да речете да закрепите или свържете в едно , използвате нас. Какво ще кажете за това – Любовта е като гвоздей, свързва здраво в едно! Така че, простете ми откровенноста, но без нас сте заникъде!
Дойде и онзи момент в който ме извадиха от килера и стопанинът ме използва, за да научи детето си да забива гвоздеи. Сега вече, бях част от предаването на бащиният опит. Това е много важно за вас хората. Така че, от обикновена закачалка се бях превърнал в средство за възпитание и обучение. Младежът беше много старателен и бързо се учеше. Удряхаме с чука, огъвахаме, после ме вадиха с клещи , след това ме изправяха и пак отново – Удар, забиване, изкривяване, клещи ,вадене, изправяне... Това е учебният процес. Вие сте го казали добре : Човек се учи от грешките – своите и на другите. Някой грешки болят повече от другите. Например,когато не ме улучите при удрянето, предизвиквате болка на ръката с която ме държите. Доста болезнена грешка, но пък водеща до много бързо поправяне и качествено учение. Слушах един ден ,как стопанинът ми казваше на сина си : „ Болката сине , понякога е извор на промяна и поправление!” Дали е така? Вие ще кажете! Аз болка нечувствам. Нали съм от желязо! Не че и ние си нямаме своя история. Всяко сътворено нещо, разказва по свой специфичен начин, за своя творец. Та както вече споменах и ние си имаме своя „пиронска „история. Нашата не е така ,богата , живописна и емоционална,като вашата, но имаме едно друго с което да се похвалим. Естествено ,може би се досещате,че най-известната част от нашата история е свързана с онова събитие,в което са ни използвали , за да приковат на кръст Исус Назарянинът Цар Юдейски. В нашите летописии е описана много подробно тази случка ,по достоверните разкази на участниците в нея. Става въпрос за трите гвоздея използвани при приковаването на Исусовото тяло. Това което е интересното в техните разкази е ,че трите са имали „усещането” , че не те държат тялото към кръста , а то тях. Сякаш, Исус е искал на всяка цена да направи нещо за вас хората. И явно го е искал много. Явно Неговата болка и страдание, са за вас извор на промяна и поправление. Аз обаче, си мисля и това. Ако ние представляваме Божиите обещания....кои ли са били тези три ,чрез които Исус е бил прикован на кръста? Интересно , нали? Ние винаги, разказваме по своят си начин тази история.. Хората виждат страданията... ние изпълнението на Божиите обещания. Вие болката и кръвта, ние Бог и Неговите обещания. Ние това знаем „ Щом Бое е дал дума, значи е „забил” гвоздей във времето, за да може вие хората да „окачите” живота си на него. Следователно Исус „окачен” на кръста е вашият „грешен” живот, който Той взе на себе си, защото Бог е обещал, че ще има съд над греха и злото.
Има нещо,което ние гвоздеите неможем да проумеем, но на което се възхищаваме.
Има нещо, което привлича Създателят към Неговото творение. Някакъв вид любов , необяснима за нас, но определено дълбока, пламенна и силна. И то толкова силна, че да използва нас гвоздеите, за да прикрепи Себе си към вас. Неговият копнеж и любов са запечатани във вашите сърца – спомени от вечноста, частици от бъдещето. Един вид „гвоздеи” с които Създателят ,закова вечноста във вашият живот. Вие сте създадени за да бъдете обичани и за да обичате, за да живете в и чрез любовта. А ние сме създадени, за да ви я осигурим.
Как ли?
Ами, много просто - Исус бе прикован на кръста, чрез нас, нали?
Така че ,както по-рано ви споменах, вие хората сте за никъде без нас гвоздеите!
Но, по-важното е , че на нас това ни харесва. Ние обичаме да ви служим и да изявяваме славата на нашият Творец,Който ви е вразумил ,да ни направите и използвате.
Като се замислиш! Най-обикновен пирон... а колко много има закодирано вътре в нашите метални тела!

Вече съм на бунището, изхвърлен , изосатвен и непотребен. Все пак обаче, се надявам, след няколко столетия да ме изровят от пръстта и да се превърна в „архологическа „ находка” и евентуално „музеен” експонат. Един вид „рененсанс” или по-добре „възкресение”! Може би пък тогава, онези, другите хора ще казват, като сочат към мен „ Божиите обещания са като този пирон, въпреки времето, не се променят , но остават и устояват. Наиситна може да окачиш живота си на тях! „

Не е ли така, а?