автор: frenka

"Изчакай, ще видиш сама!",
каза главата на себе си.
"Ах, глава, ама и ти си една!",
сърцето се скара,
"Без мен за къде си?".
...
И почнаха тази смешна кавга ...

Междувременно погледът замъглено се плъзна
от Него към най-далечния ъгъл на стаята.
Потрепващ леко от своята дързост,
обиколи шумните маси, чашите, бармана ...
и пак на Него се върна накрая.

Но устните не смееха да трепнат!
Топли и искащи целувка бяха.
Трябваше да скрият тайната си непременно.
Трябваше ...
Трябваше, но не успяха ...

И точно тук спорът затихна,
както и всичко наоколо.
Вътре в мен позволих си усмивка
и въздъхнах дълбоко.