автор: nightkeyho

Сигурен съм, че сте виждали, какво се случва когато капнете малко мента
в иначе содата си с лимон и лед. Сещате се за новия цвят , който не се смесва веднага с другия, а някак неуверено започва да си проправя път, като муха, която някой небрежно пуска в главата ти и която постепенно замъглява разсъдъка ти, поне докато не я асимилираш правилно, тоест просто не пресушиш чашата със сода-лимон-лед-капка мента...
Нещото често е провокирано като ответна реакция на нещо друго и малко по-обективно, или дори още по-често под формата на двойна реакция, т.е. като реакция на първа реакция на дразнител. Факт е, че често породени от интелекта, реакциите рядко удовлетворяват по отношение на адекватността си. Сякаш се спестява нещо на действието, лишавайки от възможност за съществуване и това надига вълна от негодувание относно субекта и относно провокатора, редовно едно и също лице. Вълната продължава да настъпва докато в главата джинове започнат да чертаят нюансите на латентното. Картините им са само илюзия и нямат нищо с реалността, което само ги кара да изглеждат още по-реални. Единственото реално е твоят псевдо манифест, който отеква във всичко което не си ти и което те прави противен и разграничава от Вселената. Ехото на този резонанс налива алкохол в коктейла, който бавно и несигурно, но и напълно неопрожержимо си проправя път към дълбините.
Някъде тогава идва ред на матриците, с които човек не спира да претворява света докато някъде джинове наливат мента в питието.