автор: seso-sms-o

Коренът стъбло извайва
с многопръстни ветрове
и изписва в топла пазва
ноти, стихове…

По кората сплита лишеи,
мъх и буболечев свят;
сейва в синева въздишки,
тичинки и аромат.

И поклащат се върхари
с шапки – цвъркотни гнезда:
който корена удари –
да изсъхне сред трева!