автор: krasi

...Днес пак бях тъжна.....Странно, защото не валя. ...Искаше ми се да мога да прегърна червената луна, която бавно се показваше над езерото.
...Днес пак бях тъжна.....Странно, защото не валя. ...Искаше ми се да мога да прегърна червената луна, която бавно се показваше над езерото.
И разбира се пак си мислех за Теб.... (ако трябва да съм искренна - и за другите, но най-вече за Теб) ......
...Защото Теб те няма, защото непостоянството на чувствата и мислите ми Те държи далеч от мен, а може би, защото ти си само плод на моята развинтена фантазия.
И всъшност после разбрах защо съм тъжна- просто дълбоко в се бе си знам , че Ти си на светлинни години от образа, които аз си създадох и
продължавам редовно да храня с мечти.
...Защото следващия път пак ще се разминем...
....Дано поне имаме желание да се спрем за момент, за да запечатаме мига, точно както ти ми показваше....Дано...
Ще чакам..