автор: esoterica

Луцифер-младши се бе излегнал мързеливо върху леглото в покоите си. Вече бе надвечер и огънят в камините бе започнал бавно да се разпалва, хвърляйки медлени сенки по каменните стени.
Под постелята на Принца малко черно вълче си играеше със стар разпокъсан чорап. Зелените му очи блестяха в сумрака, а опашката му тупкаше игриво по пухкавия килим.
-Франрир, тук!- прониза тишината гласът на Луцифер.
Вълчето тутакси се измъкна изпод леглото на господаря си и с един скок се изкатери при него. Принца разроши гладката мека козина на кутрето.
-Мъник, кажи ми какво да правя - заговори Принца на вълчето. - Утре сигурно ще избере да е с мен... Или ще иска да прекара още един ден със Сатан?
Франрир вдигна очи към тези на Луцифер и зелено и зелено се срещнаха. След това игриво захапа пръста на господаря си и се обърна по гръб, като оголи мекото си коремче.
-Още си малък и не можеш да разбереш - рече момчето и потупа черната топка козина. - Но поне си добър слушател.
-Дали да й се разкрия?- продължи след няколко минути тишина монолога си Луцифер. - Как да й кажа, че я обичам? Та аз дори и не я познавам достатъчно. Това е просто увлечение. А и, ако избере мен, аз ще трябва да наследя татко. Точно това не искам. Не мога да поема отговорността за цялото Кралство върху плещите си. Луд съм, нали? Искам да съм с нея, а в същото време се чудя как да я отблъсна...

***

-Лев, искам да се прибираме! - каза Ана.
Гласът и трепереше, очите и се бяха зачервили, сякаше всеки момент щеше да се разплаче.
-Не може! Обещали сме на Кралицата на Елфите да отидем в двореца. Ще я обидим, ако не...- започна Принца
-Аз нищо не съм и обещавала! -троснато отвърна момичето и дланите й запламтяха в лилави пламъци.- Друг път ще я посетим. Но сега искам да си вървим. Веднага!
-Добре, добре!- примири се Левиатан. - Вече започваш да се държиш като истинска кралица!
-О, я млъквай!- кисело рече Ана. - Аеринах!
Двамата се озоваха върху драконите си в началото на Евсенин лес.
"Много бързо ви свърши разходката" подсмихна се в мислите на Ана Феридан.
"Имах причина" отвърна мрачно момичето. "Отлитай!"
"На къде?"
"Акараир"
-Защо реагира така остро на пророчеството?- попита тихо Левиатан след няколко минути на тягосно мълчание.
-Не те засяга - отвърна рязко Ана и до края на полета им не каза нито дума повече.

***

Ана влетя в покойте си... Кожата и гореше с яркочервен плам, а сивите и очи бяха станали почти черни. Опита се чрез мисълта си да потърси Жандрир - намери го, както винаги- в кухнята, и го извика при себе си. Докато чкаше в ума и се вихреше същинска буря от въпроси. След няколко минути демончето почука на вратата.
-Влизай!
-Защо ме викате, милейди? - каза тихо Жандрир.
-Имам нужда от съвет - рече Ана и се тръшна на леглото. - Сядай!
Чрез магия бъдещата кралица пренесе стола от тоалетката си до леглото. Демонът се подчини и мълчешком зачака думите на господарката си.
-Знаеш къде ходихме с Принца, нали?
-Да, милейди. Всички знаеха, че ще сте при Елфическата Кралица.
-А знаеше ли, че Левиатан ще ме заведе при Ирулас?
-Да, милейди.
-А защо не ме предупреди?- пламъците по кожата на Ана станах още по-червени.
-Не мислех, че е нужно. Всеки човек жадува да узнае бъдещето си - рече смирено Жандрир.
-Аз вече не съм човек. Защо никой не ме пита какво искам всъщност?! Всичко просто идва и така трябва да се случи, но защо? И кой го нарежда? А утре трябва да се срещна и с Луцифер-младши, нали?
-Да, милейди.
-Ама ти винаги ли се съгласяваш?!
-Да, милейди - смути се хилавото демонче.
-И защо?
-Господарите не обичат да им възразяват, милейди.
-Аз искам да ми възразяваш - възмути се Ана. - Иначе какъв разговор се получава - все едно си говоря сама. Отиди да съобщиш, че няма да сляза за вечеря и остани, за да чуеш как ще реагират. След това ми донеси малко плодове.
-Както наредите, милейди - поклони се Жандрир и излезе от стаята.
Ана уморено се отпусна върху леглото и заби умислен поглед в тавана.

***

-Ваше Огнено Величество, лейди Антара ме изпрати да ви съобщя, че Нейна Сияйност се чувства неразположена и ще пропусне вечерята - прошепна Жандрир до ухото на Кралица Лилит.
-Какво и е? - властно попита жената.
-Не знам, Господарке на Вечните Огньове - рече демончето. - Лейди Антара помоли да не я безпокоят.
-Антара и тази вечер ще отсъства от трапезата ни - обяви Кралицата на останалите членове на Кралското семейство, наредили се около масата за вечеря.
-Какво и е, майко?- попита разтревожено Белайъл, след като извади цяло пилешко бутче, което преди миг бе набутал в устата си.
-Иска да събере мислите си, предполагам - каза замислено Левиатан. - Онова, което и каза Ирулас не и хареса.
-Ти чу ли какво и предрече? - попита нехайно Сатан.
-Не... -започна Левиатан.
-Сатан, не е твоя работа- рече остро Луцифер-младши.
Това бе един от редките случай, в които младия принц казваше нещо и всички го изгледаха стреснато. Откакто Ана бе пристигнала в Ада, младежът се затваряше по цял ден в покоите си и излизаше само, колкото да се яви на вечеря или да прибяга до библиотеката.
-Луцифер е прав - каза Левиатан, който пръв се свести след изненадващите думи на брат си. - Пророчеството си беше лично за нея. Не е наша работа.
-Жандрир, разкарай се!- раздразнено подвикна Сатан на демончето и то избяга от трапезарията на мига.
Бе чул достатъчно. Отиде до кухнята и взе няколко портокала и една праскова (любимите плодове на господарката му), след което се втурна да й докладва какво е чул.
-Влизай - рече Ана, след като чу потропването по вратата- знаеше, че е Жандрир. - Какво чу?
Демонът и разказа всяка дума изречена на трапезата на Кралското семейство.
-Значи Луцифер също знае нещо..?
-Не зная, милейди - рече демонът, - но всички се вцепениха, когато той проговори. А и постоянно се рови в библиотеката. Може да е намерил нещо.
-Е, утре ще се срещна с него и ще разбера - усмихна се едва-едва Ана. - Сатан се интересува от предсказанието... Жандрир, трябва да разбера кой е Звярът и кой е Ангелът на Светлината.
-Нямам си и на представа, милейди - рече демонът. - Но може би Зал Белокосия знае.
-Прав си! - скочи Ана внезапно - Отивай да си вършиш задълженията и се прави, че нищо не знаеш. Аз ще посетя Учителя.

***

-Сен- Зал, може ли да поговорим за минута?- рече Ана, когато приближи беловласия демон.
-Разбира се, милейди - отвърна Зал и отведе Ана в малка стая до Библиотеката. - Какво Ви тревожи?
-Знаете ли кой е Ангелът на Светлината?
Зал Белокосия сведе старческата си глава смирено и промълви.
-Да, знам, господарке. Но не съм аз този, който ще ви разкаже за него. Вие сама трябва да ...
-Искам информация!
-Не мога да ви я дам.
-Защо?
-Не трябва.
-Кой казва, че не трябва?
-Съдбата- рече спокойно беловласия демон и не каза нито дума повече
Ана излезе от малката стаичка и се върна в покоите си. Тръшна се върху леглото с дрехите и цяла нощ прехвърляше в мислите си всичко, което знаеше за Ада. Още на Земята бе изчела много книги за Кралството на Дявола. Опита се да си спомни къде бе чела за Ангела на Светлината, но без никакъв успех. Заспа чак на сутринта.