автор: miela

Какво чудовище живее в мен
щом сутрин се събуждам уморена
и целият ми ден минава в плен
на мрачни и безсмислени проблеми.

Какво ли зло съм сторила? Греха
на колко ли сърца съм насъбрала?
Дори в усмивките на своите деца
утеха не намирам, а плача до премала.

А те, децата ми, опитват, но уви,
увила съм се във пашкул от плесен
и вярвам аз единствено в лъжи.
Как да ме убедят? Животът не е лесен!

Но мамо,мамо, пеперудите летят,
и сутринта небето е тъй синьо.
Сърцата ни със обичта туптят
и радваме се ние, че те има!

Поглеждам ги...И става ми тъй жалко.
Защо съм ги създала втози свят,
където само многото е малко
и оцелява само онзи, който е богат.