автор: Luci

Как трудно е да кажа "Сбогом",
на спомените да хлопна вратата,
да остана навън, на студено.
Да тръгна сама в тишината.

Как тежко е да кажа "Стига",
да се обърна и да продължа.
А мислите назад да ме опъват
и да ме теглят към една лъжа.

Как сложно е да кажа "Край"
и да избягам някъде далече.
Да бързам да надтичам сълзите,
любими образи - далечни вече.

Как мъчно е да кажа "Свърши",
да се усмихвам, а да ме боли.
Да искам всичко да забравя...
Времето лекува, но дали?