ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 555
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 555
 |  В последния следобед на ноември -
един добър и непривично топъл,
останал сигурно от лятото,
да отлети на юг забравил
на масите крайбрежни разрешил е
да се заглеждат по случайни минувачи
и лекомислено да обещават
че винаги така ще ги обичат,
а хората не вярват и разбират,
че с тебе неизбежно се разделяме.
В горещия следобед на ноември
замръзваха ръцете ми без твоите,
от острите виелици на думите
в палтото си от грешки се завивах,
опитвах да съм безразличен.
Не съм разбрал кога си ги събирала
парченце по парченце тези ледени
изгарящо студени изречения...
Не съм ги чул. Оставих ги на масата
да се заглеждат по случайни минувачи
и да ги лъжат лекомислено,
че никога не са обичали
в последния следобед на ноември.
Публикувано от Amphibia на 27.01.2009 @ 17:13:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Един следобед" | Вход | 15 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Един следобед
от AlmaEnamorada на 08.05.2009 @ 20:22:56
(Профил | Изпрати бележка) | Пишеш уникално и с много чувство.Не само пишеш, ти рисуваш. Картини на любов. И на раздяла.
Поздравления, чудесно е :)
Катерина |
Re: Един следобед
от Lisica на 31.03.2009 @ 18:32:00
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12 | Което се е родило - умира.... От пепел- пак в пепел.....
Като че ли още в химията на първата целувка между двама души е закодиран и мигът на раздялата. А някои първи целувки са родени с малформации.....
Преживях и аз. Прегръщам те.
Лиса |
Re: Един следобед
от 4i40 на 27.01.2009 @ 19:30:45
(Профил | Изпрати бележка) | Сложно е за обяснение, а и не е нужно.
Благодаря за прочита! |
]
Re: Един следобед
от mirei на 27.01.2009 @ 18:50:00
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да прочетеш нещо,
в което няма и грам маниерност.
(случаен читател, неостанал излъган в очакванията си :) |
Re: Един следобед
от 4i40 на 27.01.2009 @ 19:34:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Казват,че поезията е маниерничене с думи около мислите. |
]
Re: Един следобед
от mariq-desislava на 27.01.2009 @ 17:48:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Образността ти ме заслепи... |
Re: Един следобед
от Silver Wolfess на 27.01.2009 @ 17:26:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Какво ли не може да направи един следобед на ноември - да събере, да раздели, а сигурно и други неща.
Поздрав за стихотворението! |
Re: Един следобед
от 4i40 на 27.01.2009 @ 22:36:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, ценя много мнението ти! |
]
Re: Един следобед
от beche на 28.01.2009 @ 21:50:26
(Профил | Изпрати бележка) | Добро е.
И заглавието също.:) |
Re: Един следобед
от haboob на 29.01.2009 @ 20:23:54
(Профил | Изпрати бележка) | 4i40, oт "следобеда" ми стана някак носталгично и се сетих да те поздравя с Тангра:)
"Неделя, края на април"
ТАНГРА
Със любовта си сякаш вчера се разминах,
навярно нещо бях сгрешил
Това се случи, помня, преди три години,
една неделя, края на април
Студена, тиха зима сякаш ме прегърна
и аз промяната едва сега открил,
по навик стария си шлифер позагърнах;
студено стана в края на април
И тръгнах бавно сам във другата посока,
ще кажете - това е мъжки стил,
но от тогава все студена ми се струва
неделята във края на април
Не съм сама, не съм сама, прошепна тя,
усмихна се, целуна ме дори,
ала съвсем не бе шега, а чиста истина
неделята във края на април.
http://vbox7.com/play:d9f2a565
Наздраве!
|
Re: Един следобед
от 4i40 на 30.01.2009 @ 09:22:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за Тангра, любима група! |
]
Re: Един следобед
от Ufff на 30.01.2009 @ 09:26:31
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че пак публикуваш, 4i40!
Здравей! |
Re: Един следобед
от Markoni55 на 04.02.2009 @ 16:57:22
(Профил | Изпрати бележка) | В последната минута на ноември
притисната от секундарната стрелка
притичвах бързешката между спрелите коли
прецапвах локви и затъвах във калта
от непотребните ти думи
ненужно натежели от обида
задушаваща вина затягаше коло шията ми примка
и... нямах сили да те отрека
а проектираната в локвата под мене снимка
на днешното ми отчаяние
безцеремонно се раздра
на хилядите мои състояния
преди...и след това...
Стрелката спря....на петдесет и шестата секунда. |
Re: Един следобед
от sofias74 на 09.02.2009 @ 16:09:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Животът продължава.Много красиво описана болката при раздялата |
Re: Един следобед
от sladurko на 10.11.2009 @ 15:01:08
(Профил | Изпрати бележка) | много красиво казано.
при мен това се случи в последния следобед на октомври... |
Re: Един следобед
от jurasik55 (tzvetanbekyarov@abv.bg) на 30.09.2010 @ 14:32:52
(Профил | Изпрати бележка) | В последния следобед,
на септември,
останал сигурно от лятото.
Сред синьо жълтите крайбрежия,
които все ще се намират
хора да обичат...
Но аз все тъй,
безкрайно безразличен -
оставих ги на масата
събрала всички погледи от лятото.
Сред неспокойните ни плажове
опитвахме да бъдем безразлични...
В палтата си от грешки -
и в твоите и в моите -
продължих да се завивам.
Замръзнаха ръцете ми без твоите,
останали без дъх, в безкрайни нощи.
Безмълвни ветрове...
не искам повече да ни спохождат.
С прегръдката ти твоя,
спрях да се повивам.
Останах в спомена
в последния следобед
на септември,
в безсънните ни нощи...
Боже Господи! Това, което сте написали наистина ми е направило голямо впечатление, че без да искам, така го перефразирах, че то заприлича на съвсем друго стихотворение. Но същността, идеята е ваша. Най добрите редактори във Варна са били мои редактори, без да искам от тях се научих да внимавам не само над една дума, изречение или запетайка, но и на смисъла без който всяка една идея ще загуби желанието си и ще се погуби в собственото си сътворение.. Позволете ми да го дам на хората, които смятаме че все още и обичат, искрено с вас ЦветанБекяров |
|  |
Начало
ХуЛитери
