автор: Luci

Мъгла обвива ме злокобно,
прониква в моята душа.
Студени тръпки ме полазват.
Помръква всяка светлинка.

В мъглата тръгвам напосоки,
пристъпвам плахо във нощта.
Вървя сама безкрайно дълго,
изгубена във тишина...

Домът ти тих е, бездиханен.
Прозорецът е заледен.
Безгрижно спиш - така спокоен,
горещ и тъй далеч от мен.

Докосвам със студени пръсти
вратата, дето ни дели.
Ще ме поканиш ли на гости?
Сама съм и така боли!

Потрепва вътре нещо в тебе,
забързва твоето сърце.
И сънищата се променят
като кошмари на дете.

И в тях съм горда и красива -
владея твоята душа!
Възбуждам те и ужасявам...
Отпивам жадно от страха.

И пак, отново ти сънуваш.
И виждаш сивата мъгла,
и мракът бавно те поглъща...
Вървим със теб ръка в ръка.