автор: Ika

Очите кехлибарени говорят
ръцете - неуверено мълчат
не ме погалват, с мен не спорят
и към сърцето ми не търсят път.
Чета в зениците. И те докосвам
криле на гарван, мигли от катран
като мушица винена потрепвам
и бавно се оплитам там.
Не улових мига, не трепна нищо
с досада сбърчи своето лице
премигна силно и с усмивка
извади от окото си перце.
Това бях аз. Перцето леко.
Посмачкано, намокрено, само
но силно, аз ти обещавам
да посадя в окото ти дърво. . .