автор: krasnoludek

Така е при всяка раздяла,
сякаш сърцето пресъхва,
върху устните всичко е спряло
и тихо, и бавно заглъхва.
Сухи очите и парещи,
се оглеждат за сбогом последно
и думите някак си бягащи,
са увиснали тъй непотребно.
Между нас разстоянието малко,
се превърна на пропаст огромна,
извинението мостче е жалко,
оправданието- помощ лъжовна.
Искам от теб да си тръгна,
преди да изпитам омраза,
по пътя не ще се обърна
и нека с добро те забравя.