автор: erina

Искаш ме
за себе си.
Като празен кладенец.
На който да изкрещиш името си.
И от дългото ехо да се опияняваш.

Много ме искаш
за себе си.
Като изсечена гора.
Из която да се поразходиш.
И на чиито мъртви дънери да се присмееш.

Но най-силно
ме искаш
като голо речно корито.
Изпълнено само със спомени.
И с горещи молитви.

За дъжд.