автор: Pegi

Не се реши, уви! Не тръгна с мен!
Лехата с перуника предпочете.
Загрижен за спокойна нощ и ден-
ще пълниш гръд със аромата цветен.

Щастлива ще е тя и ще цъфти
под погледа ти - слънце и водица!
Ти целия ще и принадлежиш-
потънала сред жълт прашец пчелица !

Пък аз - потеглям! Мене ме зове
пътека устремена в небесата,
че времето безмилостно кове
дълбоки коловози по челата .

Ще бъда точна и в уречения миг,
когато гъне длан безкрая вечен,
ще угася последния светлик
на невъзможната любов обречен !

В юмрука на неведома съдба
ще мина през една метаморфоза,
за да изляза като бесен ураган
и да се върна -за да те тормозя !

:))))))))))))))))