Аз днеска твоят ден ще почета.
Настройдав си китарата и нека
сама запее. Аз ще помълча,
да те усетя и да ми посветиш.
Хрипти гласът от звездното небе.
Бичува всички земни, мазни твари.
От водката наливам за мезе,
а болката дими като цигара...
Запей поете. Нека твоят глас
смрази ония, дето ни използват.
Мълчание - присъщо е за нас,
а безизходицата ни е коловоза.
Една звезда наречена на теб
крещи със дрезгав глас от необята,
но кой се вслушна в мъдрият куплет?
Слепци не разпознават светлината.