Ние не сме герои,
колкото и да ни се иска.
Втълпяваме си качества,
с които да парадираме.
И това не е нарочно,
просто такъв е човекът.
Бързо измисля причините,
сякаш за тях ще живее вечно.
От колко време ги чаках -
събитията, които ми трябват.
Когато и мислите падат,
да има една да ме радва.
За да бъдем доста щастливи,
не ни трябва толкова много.
Причините, когато са живи,
живота се връща отново.
И аз не искам изчакване,
не ми трябва да бъда вечен.
Вместо постоянно заякване
и поход твърде далечен.
Кому му трябват илюзии?
Всеки може сам да успее,
когато вътре в себе си научи,
всички причини да живее.